Инфрачервена технология (INFRARED)

Технологичният принцип на инфрачервените бариери е на база излъчване и приемане на лъч от инфрачервена светлина. Инфрачервените лъчи са дължина на вълната над тази на видимата светлина фиг.4 (950nm), те са невидими за невъоръжено око, което помага за дискретната защита на периметъра,

Активните инфрачервени лъчи се получават, когато лъчът се генерира от източник на инфрачервена светлина с определена честота на трептене към приемник, който анализира приемания сигнал отчитайки честотата на трептене. За обекти от стратегическо значение за тази честота се създава случаен алгоритъм и тя е различна по време (скачаща). По този начин се избягва възможността приемникът да бъде „излъган" от външен източник на инфрачервена светлина. (фиг. 8)



фиг. 8 Външен източник на инфрачервена светлина
Лазерна технология

Лазерната технология е най-новата технология, която е разработена през последните години. Лазерният детектор е приемо-предавател на инфрачервени импулси с анализ на времето на връщане на отразения лъч. Принципът на откриване е базира на промени в полетното време, причинени от проникване или модификация на референтната среда на детектора. Лазерните сензори са с максимален обхват от 300 m и ъгъл на покритие на 360°. Това са единствените системи, способни да покриват такава повърхност с едно устройство. Те могат да бъдат монтирани хоризонтално или вертикално за откриване тип „завеса" в случай на защитни фасади. Когато се монтира такъв детектор той сканира и създава в софтуера топология на охранявания район, като на всеки 100 т2. той запаметява полетното време на 6000 лъча. Промяната на това време в обхвата на скенера означава, че е настъпило не регламентирано събитие. Това е единствената технология, която по никакъв начин не може да бъде излъгана.

Тази технология позволява да се открият всякакви опити за проникване през огради чрез анализиране на вибрациите. Детекторният кабел се състои от набор от сензори, равномерно разпределени по протежение на кабела, които са неразделна част (кабела и датчика образуват един елемент). Всеки вграден сензор по кабела има собствен алгоритъм за обработка на сигнала и диалог с устройството за управление, към който е свързан. Интелигентното разпределение и настройка на прага на чувствителност на сензорите позволява на системата да не се влияе от лощи метеорологични условия и определяне на точното място на нарушение. (фиг.10)

Най-често подобно решение се използва при обезопасяването на прилежащите пространства около охраняваните обекти. Топлинният детектор засича източници на топлина само на открити площи и е първичната охранителна система на външния периметър. Термокамерите дават възможност за локализиране на пожари. Тогава камерата се настройва за работа на по-голям периметър и засича участъци с висока температура. Съществува възможност да се направи централизирано наблюдение на обекти, включително на различни локации. Тези камери могат да се използват и за откриване на метални предмети скрити под дрехи (фиг.12). [44], [45] и [46]

PTZ (фиг.13) камерата е видеокамера, която може да бъде дистанционно завъртана (автоматично или ръчно) в различни посоки и има дистанционен контрол на оптичното увеличение (zoom).

Самата абревиатура PTZ произхожда от „pan-tilt-zoom" на английски език. „Рап" е завъртане в хоризонтална равнина, „tilt“ е завъртане във вертикална равнина, a „zoom" е оптично увеличение.

PTZ камерите за видеонаблюдение разполагат с вграден софтуер, който следи за промяна в пикселите, генерирани на видеоклипа. Когато пикселите се променят, поради наличие на движение в наблюдаваната сцена, камерата започва видеозапис и автоматично се фокусира върху променените пиксели и започва да ги следва. В резултат камерата влиза в режим на проследяване на движещия се обект. Софтуерът позволява на камерата да установи размера на движещия се обект и неговото отстояние от видеокамерата. С тези изчисления, камерата може да задвижва своите оптически лещи и променя фокусното разстояние, така че движещия се обект да заеме по-голяма част от екрана и да се получи детайлен и стабилизиран образ.

При правилен монтаж и програмиране всяка от системите охранява другите и по този начин е изключено да има външно въздействие върху техническите средства.

След засичане и анализиране на алармиращото събитие то се изпраща в контролен център, където се взима решение за адекватна реакция според правилника за охрана. Комуникацията за пренос на данните трябва да бъде достатъчно сигурна и най-малко дублирана.

Най-разпространените начини за пренос на данни е чрез радиоканал, GSM/GPRS, интернет, за стратегически обекти може да се използва и сателитен канал.
В обобщение на трета глава са дефинирани следните изводи:

1. Изследването потвърждава хипотезата “отчитайки нарасналите нужди на Българската армия от усъвършенстване на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти, е необходимо да се разкрият перспективните направления свързани с усъвършенстването на съхранението, инфраструктурата и охраната на обектите”.

2. В областта на съхранението на отбранителните продукти относно модернизирането на складовото стопанство можем да посочим следните възможности:изграждане на нов тип помещения, осигуряващи в максимална степен качественото на съхранение; нов тип подови настилки в местата за съхранение;климатизиране на помещенията; принудително вентилиране на помещенията; внедряване на складова и обслужваща техника, която не променя или влошава атмосферната среда, чрез внасянето на агресивни газове в нея; система за автоматично следене и контрол на температурата; система за автоматично следене и контрол на относителната влажност и други

3.Съвременните информационни технологии спомагат за ефективното управление на логистичните процеси. Описаните технологии дават възможност тези процеси да бъдат оптимизирани, спестявайки на потребителите значителни средства.

4.От съществено значение за подобряването на мениджмънта е преодоляването на проблемите свързани с охраната на складовете с отбранителни продукти, където редица въпроси очакват своето решение и развитие, най вече свързаните с рационалната организация на охраната на обектите, използването на съвременните технологии и начините за тяхното усъвършенстване.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Съгласно статистиката на ООН логистиката е един от най-динамично развиващите се отрасли в световен мащаб, а складовите решения също следват тази тенденция и се разработват и прилагат все повече нови информационни системи и технологии, с цел получаването на информация и нейното систематизиране в реално време, за подпомагане на мениджърите в правилното управление.

На базата на извършения анализ на съществуващата складова система установихме, че съвременния склад е сложно техническо съоръжение, което се състои от многобройни взаимно свързани елементи, има определена структура и изпълнява редица функции по преобразуването на материалните потоци, също и по натрупването, преработката и разпределението на товарите между потребителите. При това, по силата на многообразието на параметрите, технологичните и обемно-планиращите решения, конструкциите на оборудването и характеристиките на разнообразната номенклатура на преработвани товари, складовете се отнасят към сложните системи. В същото време самият склад се явява само елемент от системата от по-високо ниво – логистичната верига, която и формира основните и техническите изисквания към складовата система, установява целите и критериите за оптималното й функциониране, диктува условията за преработка на товарите.

В рамките на БА съхранението на отбранителните продукти е една от основните задачи на логистичните органи, нарушаването, на която би имало фатални последици. Това налага в обектите за съхранение на отбранителни продукти да се прилага мениджмънт, който предполага: съвременна организация, прилагането на съвременни технологии и работа на високо квалифициран персонал. От друга страна особеностите на отбранителните продукти се отразяват върху по-големите изисквания към районите, хранилищата и всички дейности извършвани с тях.

Перспективите за използване на обектите за съхранение на отбранителни ресурси в сегашните икономически условия и за в бъдеще ще са насочени към намаляването на стойността на разходите за запасите, усъвършенстване на структурите и оптимизиране на дейностите по логистично осигуряване.

Дисертационният труд обхваща само част от многообразието на проблемите, произтичащи от анализа на складовите процеси и дейности и управлението на логистичното осигуряване в БА. Във връзка с това, намирането на пътища и научнообосновани предложения за повишаване ефективността на организацията на съхранението на отбранителните продукти, на свързаните с това логистични процеси и дейности, както и внедряването на съвременни технологии и информационни системи в складовите дейности, намаляването на риска и подобряването на инфраструктурата и охраната на обектите би следвало да са приоритетни и да бъдат заложени в стратегическите документи за развитие на Въоръжените сили на Република България и на Българската армия.

В този аспект той остава отворен за нови изследвания, идеи и разработки.

1. Добре развърната организационно-щатна структура, високо квалифицирания състав, както и наличието на отлична инфраструктура и охранителна дейност, са предпоставки за успешно преодоляване на трудностите в обектите за съхранение на отбранителни продукти.

2. Особеностите на отбранителните продукти като обекти на снабдяването трябва да се отчитат при реализацията на всички логистични функции в процеса на снабдяването на войските с тях, най-вече при организирането и изпълнението на работите по съхранението, транспортирането и извършването на товаро-разтоварни работи.

3. Своевременното въвеждане на новите технологии, съвременни средства за механизация и товароразтоварни дейности, модернизирането на складовата инфраструктура, както и усъвършенстването на управленската дейност в складовете с отбранителни продукти ще подобри чувствително извършваните в тях логистични процеси и дейности.

4. Реализирането на предложените насоки за развитие на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти ще позволи да се увеличи ефективността на логистичните процеси в тях, което ще доведе до по-големи способности на системата за логистично осигуряване на Българската армия.

2.Препоръки:

1.Логистичните органи на стратегическо и оперативно ниво от управляващата подсистема за логистично осигуряване на Българската армия на базата на резултатите от проведеното изследване да съсредоточат своите дейности през периода 2017-2020 година по подобряване на логистичните процеси и дейности в складовете с отбранителни продукти.

2. Да се изготви план в дъгосрочен период до 2025 година за необходимия ремонт и модернизация на складовете с отбранителни продукти с прилежащата им инфраструктура, като същия бъде и финансово осигурен с необходимите средства за всяка календарна година.

3. С цел подобряване на организацията на складовите процеси и дейности да се използват в по-голям обем възможностите на Информационнната система „Логистика на БА“ и на съвременните ИТ технологии и продукти.

4. На базата на съвременните технологии да се разработи и внедри в БА, единна интегрирана система за охрана за обектите в които се съхраняват отбранителни продукти, с приоритет на базите и складовете за съхранение на бойни припаси.
IV. НАУЧНИ И НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ

1.Научни приноси

Доразвиване на теорията, чрез използване на разкритите при изследването теоретични постановки в областта на военната логистика, ориентирани към усъвършенстване на складовите процеси и дейности с отбранителни продукти в Българската армия.

1. 
   Извършено е Военно-експертно изследване относно възможностите за усъвършенстване на мениджмънта в обектите за съхранение на отбранителни продукти и са предложени насоки за подобряването му .
   
2. 
   Предложени са подходи за усъвършенстване на обектите за съхранение на отбранителните продукти в Българската армия.
   
3. 
   Разработени са предложения за приложението на съвременни технологии за управление на складовото стопанство за отбранителни продукти.
   

1. 
   Димитров, И. Аспекти на мениджмънта на логистичните процеси в складовете с отбранителни продукти, Тодоров Ф, (ред.), Логистиката възможности и предизвикателства, С.,Издателски комплекс-УНСС, 2015;
   
2. 
   Димитров, И. Влияние на трансфорацията на въоръжените сили върху логистичната система и обектите за съхранение на отбранителни продукти, Шумен, Научна сесия 2014;